Половозрелият Dirofilaria immitis, който е с дължина 14 – 27 см, паразитира в дясното предсърдие и камера и белодробните артерии. Там се раждат и ларвите, които чрез кръвта по кръвоносните съдове достигат до кожата, откъдето биват поемани при кръвосмучене от комарите и бълхите – те са преносители на паразитозата. В насекомите ларвите се развиват до етап, в който са способни да предизвикат заразяване. При следващо кръвосмучене преносителите вкарват развитите ларви във възприемчивите бозайници – основно кучета и диви каниди, но също и котки. В подкожната тъкан те продължават развитието си за период около 2-3 месеца, след което с кръвообръщението достигат до сърцето. Целият цикъл на развитие продължава 8 – 10 месеца, а паразитирането в сърцето и артериите продължава 4 – 5 г.

Заболяването се развива бавно и коварно с клинични признаци като отслабване, лесна умора, задух и кашлица.

Макар и в редки случаи, заболяването може да бъде опасно и за хората.

Лечението на дирофилариозата е трудно и скъпо. Напредналите стадии на заболяването смъртността е голяма въпреки лечението. Основният подход в борбата срещу заразяването е профилактиката, която е много по-евтина и лесна. Тя трябва да бъде съобразена с цикъла на развитие на паразита, сезонността на разпространение на комарите, ефективността и правилната дозировка на прилаганите профилактични препарати. Това предполага създаване на правилна и ефективна схема за профилактика, която трябва да започне в ранна възраст, не по-късно от 1 – 2 месеца след раждането.

Веднъж годишно всички кучета над 6 месечна възраст трябва да се изследват. Предлаганият от нас вариант е антигенно изследване чрез кръвен тест в комбинация с микроскопско изследване.

Не трябва да се подценява и профилактиката на животни, живеещи в къщи, както и тези, които прекарват по-продължително време навън. Разходките в по-влажни райони, особено през активния сезон на комарите, който е от април до ноември, е препоръчително да бъдат сведени до минимум.

СХЕМИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА ДИРОФИЛАРИОЗА:

I. Препарати за вътрешно приложение (през устата):

1. Ежемесечно приложение на Дорамектин (Ендектовект)

Предимства: контрол на Дирофилариоза чрез елиминиране на ларвите на сърдечния паразит Dirofilaria immitis.

Недостатъци: единственото му действие за контрол на Дирофилариозата е само чрез унищожаване на ларвите.

2. Ежемесечно проложение на комбинация от Милбемицин оксим и Празиквантел (Милпразон):

Предимства: Превенция на Дирофилариоза и лечение на смесени инфекции, причинени от възрастни цестоди (плоски червеи) и нематоди (кръгли червеи), включително при телазиози (очен паразит).

3. Ежемесечно приложение на Ивермектин

Предимства: Превенция на Дирофилариоза. Лечение на смесени инфекции, причинени от възрастни нематоди (кръгли червеи) и ектопаразити.

II. Препарати за накапване („spot on” – форма):

1. Комбинация от Имидаклоприд и Моксидектин (Адвокейт) – ежемесечно приложение.

Предимства: Превенция на Дирофилариоза. Лечение на смесени инфекции, причинени от нематоди (кръгли червеи) и ектопаразити (бълхи, въшки, ушни кърлежи, саркоптична краста, демодекоза).

III. Инжективни препарати – ежемесечно.

1. Ивермектин

Чували ли сме, обаче, за т.нар. мътещи в устата си риби? Ето какво е описано за тях в Домашната зоология на Веселин Денков и Лиляна Михайлова в издание още от 1983 г.: „Голяма група видове от сем. Цихлиди е така наречените мътещи в устата си риби. Размножаването при тях е уникално. Хайверът се отлага в приготвени предварително на дъното плитки ямки, където се опложда, след което един от двамата родители поема хайверните зрънца в устата си. За целта в долната част на устната кухина се образува кожна торбичка, в която се съхраняват зрънцата, а при някои видове това става в горната част – небцето , което е разширено като пещерка. Със своеобразни дъвкателни движения рибите преобръщат зрънцата в устата си, което осигурява достъп на чиста вода и кислород до всяко зрънце. След излюпване на малките рибки, докато те още се хранят с жълтъчния мехур отново намират убежище в устата на родителите, които само от време на време ги пускат навън и после пак ги прибират. При опасност или нощем рибките са в сигурното убежище – устата на родителите. При по-голям брой от видовете женските рибки изпълняват тази роля, но при някои други тази роля се поема от мъжкия. При друг вид двамата родители едновременно изпълняват „отговорната роля на „инкубатор“. По време на „мътенето“ в устата, което продължава 4 – 6 седмици, съответният родител не приема никаква храна.

Многоцветният хаплохромис също спада към „мътещите в устата си риби“. При настъпване на размножителния период мъжкият с въртящи движения на тялото си изкопава няколко плитки ямки в пясъчното дъно, обикновено в основата на някое растение. Към една от тези ямки той примамва женската и след отлагането на хайверните зрънца и оплождането им в ямката женската ги поема в устата си и ги намества в разширеното си като торбичка гърло. Броят на яйцата обикновено е между 15 и 100. След това мъжкият веднага трябва да се отстрани от аквариума, за да не безпокои женската. В някои случаи и мъжкият проявява желание да отглежда малките и тогава той също поема част от хайверните зрънца в устата си, като гърлото му също се разширява. В такива случаи той не се отстранява от аквариума. По време на „мътенето“ женската рибка е много плаха, неспокойна, движи се бавно, дишането й е много затруднено и не приема никаква храна. Окраската на тялото значително избледнява. В това състояние, ако при придвижването си тя застане срещу светлината, зрънцата в гърлото й се виждат. От време на време тя с внимателни дъвкателни движения ги преобръща, за да могат от всички страни да имат достъп до чиста вода и до кислород. Инкубационният период обикновено е 10 дни. С нарастването на малките рибки едновременно се разширява и торбичката в гърлото и то до такава степен, че в последните дни вече майката не можа да затвори устата си и плува с отворена уста.“

Евтаназия – нравствени проблеми

Всеки от нас може да даде отговор на въпроса: „Какво е добро и какво е зло?”, но дали е толкова лесно да се даде еднозначен отговор на един друг въпрос – въпросът за смъртта.

В прородата на всяко живо същество е да се опита да избегне смъртта: от инфузорията в езерото до човека. До последния миг да се хващаме за живота е заложено в нас от самата природа. Благодарение на това, в различни култури образът на смъртта често се асоциира с тъмнината. Но какво да се прави, когато смъртта е единствения изход в определен момент? Какво да се прави, когато животът става непосилно бреме и изпитание? Смирено да се търпи и да се избере живота или да се намерят сили да го напуснеш?

Днес всеки един от нас е е чувал термина „евтаназия”. За първи път е използван през 16 век от английския философ Френсис Беккон и означава „лесно напускане на живота”. До Втората световна война идеята за евтаназията е била доста популярна в медицинските среди и в редица европейски страни.

Днес в някои страни (Белгия, САЩ, Нидерландия) в различна степен евтаназията е разрешена, но не е широко разпространена. В България евтаназията е забранена и се квалифицира като предумишлено убийство.

Законът си е закон, но понякога животът диктува своите правила, а всеки човек има своя гледна точка по този въпрос. Питайте своите близки и познати за евтаназията и ще сте изненадани от техните отговори и аргументация по въпроса. Не напразно един мъдрец е казал: „Колкото са хората, толкова са и мненията”.

А какво ще кажете за евтаназията на животни, нашите верни приятели? По-скоро за онзи, за когото евтаназията на хора е табу, ще бъде против нея и при животните. Обаче от законодателна гледна точка евтаназията при животни не е престъпление. Нещо повече, във животновъдството понякога това е принудителна мярка, когато е наложително болните животни да се приспят, за да се продотврати разпространението на епидемия. Някой ще възрази, че това не е хуманно, но когато става въпрос за продължителна агония, когато няма никаква възможност да се помогне, оказва се, че евтаназията остава единственият хуманен способ да се предотврати страданието.

Евтаназията на животни е проложима само в много тежки случаи. Лекарят, който преглежда животното, не може да каже на стопанина дали да го приспи или не. Това може да раши само стопанинът. Лекарят в случая може да прогнозира как ще протече болестта и как ще се чувства животното. Най-добре е да се чуят няколко мнения на специалисти и само след това да се вземе решение.

За разлика от човека животните по различен начин понасят хроничната болка – те стават тихи и се крият. Стопанинът може и да не разбере, че техният любимец е болен и му е зле.

Може да се облекчат страданията на животното, като се грижим постоянно за него, но не всеки има такава възможност, а и да гледаме как нашият любимец, който дълги години е бил до нас, бавно умира – това е много тежко изпитание. Безусловно не е лесно да се избере евтаназията, но ако няма възможност да осигури необходимото качество на живот, тогава изходът от ситуацията е достойна смърт.

Всеки човек се сблъсква със смъртта и най-често за първи път именно със смърта на своя любимец. И на всеки му се налага да направи своя избор – дали да гледа как страда любимото животно или пък да се направи тежък избор и да се изпрати животното в свят, където то ще е по-добре и където няма никаква болка…

Знаете ли, че …

… „заради преклонението си пред котките египтяните търпели понякога и поражения. Така през 525 г. пр.н.е. персийският цар Камбиз обявил война на фараона Псаманит. Войските на египтяните се биели геройски, защитавайки важното укрепление Пелузиум. Тогава персийците решили да прибягнат до хитрост и при една атака египтяните с ужас видели, че настъпващите персийски воини вместо щит държат пред гърдите си … котка. От страх да не убият случайно някое от свещените животни те не посмели да пуснат стрелите си срещу персийците и битката завършила с пълното им поражение.”

из „Знаете ли всичко за котката”, Веселин Денков

]]> https://www.homosapiens-vet.com/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%ba%d0%b8/feed/ 0 https://www.homosapiens-vet.com/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/%d0%ba%d1%83%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b0/ https://www.homosapiens-vet.com/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/%d0%ba%d1%83%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b0/#comments Tue, 22 Jul 2014 07:28:57 +0000 http://192.168.9.29/Development/TB/?p=71 Continue Reading]]> Независимо дали това е първият ви или един от много домашни любимци, вие сте наясно, че кучетата трябва да бъдат редовно преглеждани и обезпаразитявани – външно и вътрешно, дори и да са в цветущо здраве. Този любвеобвилен приятел е така различен по своя характер от всички останали домашни любимци. Може да го видите подскачащ в ролята на „малкото пале”, радвайки се, че най-после Ви е дочакал да се приберете в къщи. Може да го видите като разярен пазач, лаейки да защитава Вас и Вашият дом или просто да го погледнете когато е приседнал кротко и да се изненадате от достолепието, което може да излъчва неговият поглед. Не са малко описаните случаи на спасени от кучета хора. Веднъж една клиентка ми разказа за боксерката на дъщеря й, която по време на земетресение се качила в леглото на невръстното й внуче, прекрачвайки го, за да го предпази от падащите от рафтовете предмети. Такива са те – кучетата, всеотдайни, верни, доволни и от малката проява на внимание, винаги радвайки се, че сте го погалили, бутащи муцунките си в дланите Ви, за да получат още малко нежност от Вас. Грижете се за тях! Пазете ги! Може да се окаже, че не те на Вас, а Вие на тях трябва да се отблагодарите за искрената обич, четяща се в очите им.

Знаете ли, че …

… „най-интересните породи кучета са създали китайците, но и до днес не е известно с какви развъдни методи са си служили. В двора на китайските императори имало „джобни” кученца с височина 7 см и маса едва 700 г. Последната китайска императрица, починала през 1908 г., имала 50 такива кученца и всички те се разхождали из тронната зала. По даден знак заставали на задните си лапи и ходели изправени.”

из „Знаете ли всичко за кучето”, Веселин Денков, Янаки Караджов

В зоомагазина ще може да намерите пълноценна храна за домашния си любимец. При необходимост, имате възможността да закупите диетична или лечебна храна от реномирани в областта фирми, без излишна загуба на време в търсене. А ако просто искате да поглезите малкия си приятел, възползвайте се от предлаганите лакомства, играчки и аксесоари за него.

В нашия сайт ще бъдат качвани различни новини от ветеринарномедицинската област и любопитни факти. Следете и за промоциите, които ще предлагаме, както и нашите инициативи. Следете нашето развитие, а ние ще следим и погрижим за благоденствието на Вашия питомник.

Очакваме ви в ж.к. „Люлин 3″, бл. 361 – партера откъм бул. „Царица Йоанна“. Всеки ден от 9:00 до 19:30 ч., в неделя от 9:00 до 20:00 ч. За спешни случаи – тел. 0887640331 или 0898712638.

Знаете ли, че …

„Царевичните смоци са сравнително малки, стройни змии от семейството на смоците, произхождащи от Централната и Югоизточната част на Северна Америка. Те са популярен избор за домашен любимец от дълги години и са страхотен избор за първа змия за тези, които са начинаещи в тази сфера. Царевичните змии имат голямо разноообразие от цветове и шарки, те са много атрактивни и спокоен вид змии. Този вид смоци живеят около 15 години и достигат размери до около 1.8 метра.”

 „Наръчник за отглеждане на царевична змия”, www.terrariums.eu

По принцип агресията зависи от най-различни фактори: пол, възраст, порода, особен тип дресировка и др. На практика над 70 % от кучетата са предразположени към агресия. Ако се разровим, разгледаме и съпоставим различните класации ТОП 10 на най-агресивните кучата, ще установим, че „агресивните” породи кучета са много повече от десет – от малките, сладки чихуахуа или дакел, през утвърдения пазач немската овчарка или жизненият дългоушко кокер-шпаньола, до внушаващите респект кавказки овчарки и ротвайлер. Всъщност едва ли ще останат много породи, които не са „агресивни”. Не значи ли това, че всичко е въпрос на индивидуалност, възпитание и отношение на човека към животното, независимо дали то е взето от най-реномирания развъдник за породисти кучета или просто е прибрано от улицата докато търси с какво да засити двудневното си чувство на глад?

Нека първо се замислим над подобни въпроси, след това да обогатим познанията си по темата и тогава да слагаме етикета „агресивно куче”.

През последните няколко десетилетия в България значително се увеличиха безпризорните кучета, както и случаите на изява на тяхното агресивно поведение към възрастни и деца. Цялостното поведение на кучето се определя от неговите инстинкти и навици. Инстинктите се унаследяват генетично, но степента и формата на тяхната изява зависи от условията на средата и физическото състояние на животното. При обучението и в конкретните житейски ситуации, кучетата показват сложно поведение, което се изявява чрез различни утвърдени реакции и действия, провокирани от заобикалящата го среда. За бездомните кучета, това се наблюдава целогодишно на територията на градските и селски райони и запустели места. Възникват въпросите: Кои са главните причините за проява на агресивност от безпризорните кучета?, Кои са главните фактори, провокиращи тази агресия и социалната заплаха за населението?, Възможно ли е да се повлияе върху агресивното поведение на четириногите?, Как точно да се разбере кое куче не е агресивно, не представлява опасност за жителите и може след маркиране, обезпаразитяване и кастриране да се върне на обичайния му ареал и кое куче е опасно агресивно и трябва да бъде евтаназирано?, Дали условията на външната среда и отношението на хората към животните има определящо влияние върху тяхната агресивност?, Възможно ли е моделиране на това поведение и как?, Реално ли е разработване на комплексна програма за намаляване и ликвидиране на популацията безпризорни кучета в България?

Всички тези въпроси стоят нерешени пред нашето съвременно общество. Те са приоритет на ветеринарномедицинската колегия в България и в частност пред специалистите по етология и защита на животните и това ни мотивира да предложим тази тема на дневен ред.

съавтор: доц. Надя Бозакова, ДВМ – катедра „Общо животновъдство“, секция „Хигиена, етология и защита на животните“ при Тракийски университет – гр. Стара Загора