В последно време все по-актуална става темата за агресията при кучетата. Социализирането на кучетата изисква тя да бъде сведена до „нормалния” минимум. Всъщност агресивното поведение не е задължително да бъде постоянно. То може да се прояви при дадена ситуация. Лично съм била свидетел как едно съседско, възрастно и уравновесено коли, лежейки си на пейката пред входа до стопанката си, изведнъж, без някаква разбираема за хората причина, захапа приближило се до него дете. Същото коли позволяваше на моята невръстна тогава дъщеря да го подръпва за опашката, да изучава ушите, очите и зъбите му. Странно, нали! Всъщност едва ли има стопанин на куче, независимо породисто или не, който поне веднъж да не е чул любимеца си например да изръмжи в дадена ситуация? Това прави ли от животното общественно опасно? Както по-горе казах, нашата роля е да тушираме честотата на подобни прояви и те да не се превръщат в навик. Тук вече идва необходимостта от познанията ни в тази сфера, желанието и търпението ни да подхождаме правилно и да възпитаваме кучето.

По принцип агресията зависи от най-различни фактори: пол, възраст, порода, особен тип дресировка и др. На практика над 70 % от кучетата са предразположени към агресия. Ако се разровим, разгледаме и съпоставим различните класации ТОП 10 на най-агресивните кучата, ще установим, че „агресивните” породи кучета са много повече от десет – от малките, сладки чихуахуа или дакел, през утвърдения пазач немската овчарка или жизненият дългоушко кокер-шпаньола, до внушаващите респект кавказки овчарки и ротвайлер. Всъщност едва ли ще останат много породи, които не са „агресивни”. Не значи ли това, че всичко е въпрос на индивидуалност, възпитание и отношение на човека към животното, независимо дали то е взето от най-реномирания развъдник за породисти кучета или просто е прибрано от улицата докато търси с какво да засити двудневното си чувство на глад?

Нека първо се замислим над подобни въпроси, след това да обогатим познанията си по темата и тогава да слагаме етикета „агресивно куче”.

През последните няколко десетилетия в България значително се увеличиха безпризорните кучета, както и случаите на изява на тяхното агресивно поведение към възрастни и деца. Цялостното поведение на кучето се определя от неговите инстинкти и навици. Инстинктите се унаследяват генетично, но степента и формата на тяхната изява зависи от условията на средата и физическото състояние на животното. При обучението и в конкретните житейски ситуации, кучетата показват сложно поведение, което се изявява чрез различни утвърдени реакции и действия, провокирани от заобикалящата го среда. За бездомните кучета, това се наблюдава целогодишно на територията на градските и селски райони и запустели места. Възникват въпросите: Кои са главните причините за проява на агресивност от безпризорните кучета?, Кои са главните фактори, провокиращи тази агресия и социалната заплаха за населението?, Възможно ли е да се повлияе върху агресивното поведение на четириногите?, Как точно да се разбере кое куче не е агресивно, не представлява опасност за жителите и може след маркиране, обезпаразитяване и кастриране да се върне на обичайния му ареал и кое куче е опасно агресивно и трябва да бъде евтаназирано?, Дали условията на външната среда и отношението на хората към животните има определящо влияние върху тяхната агресивност?, Възможно ли е моделиране на това поведение и как?, Реално ли е разработване на комплексна програма за намаляване и ликвидиране на популацията безпризорни кучета в България?

Всички тези въпроси стоят нерешени пред нашето съвременно общество. Те са приоритет на ветеринарномедицинската колегия в България и в частност пред специалистите по етология и защита на животните и това ни мотивира да предложим тази тема на дневен ред.

съавтор: доц. Надя Бозакова, ДВМ – катедра „Общо животновъдство“, секция „Хигиена, етология и защита на животните“ при Тракийски университет – гр. Стара Загора